Произход и история на дакела

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Имате ли дакел? Чудите се откъде произлиза тази великолепна порода? Искате да разберете как се е зародил неговият естествен инстинкт?

Ето всичко, което трябва да знаете за произхода на дакела в тази нова статия в блога 🐶

Каква е историята на породата дакел?

Името “Dachshund” буквално означава “куче за язовци” на немски език, произлизащо от думите “Dachs” (язовец) и “Hund” (куче).

В съвременна Германия дакелът е по-известен като “Dackel” или “Teckel”, като последното се използва по-често от ловците.

Дакелът е известен и като “Doxie” или куче наденица, заради дългото си и тънко тяло, наподобяващо наденица 😊

Предните лапи на дакела са с форма на гребло, което му помага да копае изключително ефективно – умение, особено полезно при лова на язовци, зайци и други бозайници.

Дълбоката гръдна обиколка на дакела му осигурява по-голям капацитет на белите дробове, което е от голямо значение при лов под земята.

Официален произход на дакела

Произходът на дакела датира от Германия през 15-ти век, където два размера дакели са били отглеждани основно за лов.

Стандартният дакел е бил отглеждан главно за подушване и изкарване на язовци и други подобни бозайници от дупките им, докато миниатюрният дакел е бил предназначен за лов на зайци.

В Съединените щати дакелите са били използвани и за лов на прерийни кучета и проследяване на елени 🦌

Това, което днес автоматично изниква в съзнанието ни, когато мислим за дакелите, е как те смело навлизат в леговищата на язовци и лисици, след което лаят, за да покажат на своя приятел ловец къде се намират.

Но тези малки ловци са известни и с това, че ловуват в глутница, когато плячката е много по-голяма от тях, например върколакът (свиреп, самотен и мощен бозайник), както и глиганът.

Обичайната им плячка обаче са зайци, лисици, язовци и други по-малки животни.

Изненадващо или не, това малко куче е било използвано и за лов на елени, издирване на ранени животни, а понякога, след инциденти и трагедии, и за издирване на ранени или загинали хора.

И накрая, най-малкият представител на породата е дакелът “kaninchen” (означаващо заек на немски), въведен в Европа през 19-ти век за лов и изкарване на по-малка плячка поради миниатюрния си размер.

Люлката на първите кучета дакели

Съществуват много теории за произхода на дакела, повечето от които са отхвърлени.

Поради изображения, наподобяващи дакели, открити в Древен Египет, и египетската дума за тези кучета “Tekal”, някои вярват, че предците на дакела са живели по това време, но други смятат това за много малко вероятно.

Съществуват и асирийски релефи на кучета, приличащи на дакели, а кучета са били описвани и в древногръцката литература точно като съвременния дакел.

Някои експерти предполагат, че първите корени на дакела се крият в Древен Египет, където са открити гравюри, изобразяващи ловни кучета с къси лапи, невероятно сходни с дакела.

Американският университет в Кайро наскоро откри египетски погребални урни, съдържащи мумифицирани кучета, приличащи на дакели.

Зоолог на име Брем смята, че дакелът може да е произлязъл от Испания, тъй като останки от малко куче с подобен размер са открити в Перу, както и в древно Мексико. Дори в Дания, благодарение на археологически разкопки, са открити останки от кучета с къси лапи.

Единственото, което може да се каже със сигурност, е че малки кучета с къси лапи са били отглеждани в различни части на света 🌎

Най-приетата теория е, че дакелът е създаден в Германия, която се счита за негова родина. Германските кинолози Рихард Щребел и Лудвиг Бекман са провели задълбочени изследвания и според техните заключения дакелът е тясно свързан с немския брак (Deutsche Bracken).

Това беше потвърдено от друг немски специалист, Хилцхаймер, който откри останки от два дакела по време на археологически разкопки в римски военен лагер в Канщат, Германия.

Най-вероятната теория идва от германеца Фриц Енгелман, който смята, че дакелът първоначално е бил куче хариер и едва по-късно е бил използван за влизане в леговища за лов или за проследяване.

Дакелът в модерната ера

Породата дакел се е развила с течение на времето. Дакелът, който познаваме и обичаме днес, е силно свързан с кучетата, отглеждани през 15-ти век в Германия, но е усъвършенстван в края на 19-ти век.

Германските развъдчици са посветили време и усилия на възстановяването на дакела с твърда козина, който почти е изчезнал в края на XIX век. По това време е установен и стандартът на породата за размер, козина и цвят, принадлежащ към група 4 (с изпитание за работа) 😊

Дакелите са въведени в САЩ през 1880-те години и стават популярни в Обединеното кралство за първи път през 1840 г. Те са донесени от кралското семейство за лов на фазани.

Кралица Виктория очевидно е била много привързана към тази порода, което е допринесло за нейната популярност. От момента, в който членовете на кралското семейство донасят дакелите в Обединеното кралство, те стават популярни кучета за компания сред частните лица.

Социалните и привързани дакели продължават да бъдат ценени от кралското семейство. Като напомняне, кралица Елизабет има “Дорги”, след като един от нейните коргита се чифтосва с дакел.

Съвременните дакели са малко по-малки от дакелите, отглеждани в началото в Германия през XVII век. Въпреки това, много от техните характеристики и поведение са същите, със запазена издръжливост и жизненост, без да забравяме мощния им лай 🐶

История на дакелите по време на войната

Дакелът традиционно винаги е бил смятан за символ на Германия в съзнанието на много хора.

По време на Първата и Втората световна война популярността на дакелите намалява поради връзката им с Германия, а политическите карикатуристи използват образа на породата, за да осмиват Германия.

В Америка породата дакел е приета в AKC (Американски киноложки клуб) през 1885 г., заедно с 14 други породи.

За съжаление, много години по-късно, дакелът почти изчезва в Америка поради статута си на символ на Германия. Хората наистина са мразели Германия и са искали да се отърват от всичко немско, включително малките кучета наденица, които преди това толкова много са харесвали.

Невероятният резултат е, че броят на дакелите в Америка пада до едва 12 оцелели кучета през 1919 г.! Хората, които разхождали своя дакел, били атакувани на улицата, а кучета били убивани навсякъде.

За кратък период в САЩ ги наричали “liberty hounds” (кучета на свободата) или “badger dogs” (кучета за язовци), подобно на термина “liberty cabbage” за киселото зеле в Северна Америка, в опит да намалят асоциацията с Германия.

Днес дакелът се счита за положителен символ на Германия.

През 1972 г., когато Олимпийските игри се провеждат в Мюнхен, Германия, дакел на име Валди е официалният талисман 😃

Валди е първият официален талисман в историята на Летните олимпийски игри през 1972 г. и, разбира се, това е куче наденица! 🥰

Това куче е добре известно със своята издръжливост, упоритост и ловкост. Ето защо е избрано.

Валди показва няколко различни цвята, а раираното му тяло носи поне три от шестте олимпийски цвята.

Валди се ражда по време на коледно парти на Организационния комитет на Игрите в Мюнхен, където участниците получават цветни моливи, листове хартия и пластилин, за да създадат проект за талисман.

Този прочут талисман имаше истинско алтер его – дакел на име “Cherie von Birkenhof”.

Дакелът днес е популярна порода кучета

Днес дакелът е както семеен любимец, така и ловно куче.

Поради своето ловно минало, той има както предимства, така и недостатъци за обикновения собственик на домашен любимец. Той е лоялен и защитник към своите стопани, а ако му стане скучно, лесно може да изрови цялата ви градина или да обърне възглавниците на дивана ви 😜

Въпреки че дакелът може да бъде един от най-готините и очарователни приятели в живота ви, той остава динамично и спортно ловно куче.

Помислете добре дали сте готови да осигурите на дакела това, от което се нуждае, за да бъде необикновеното куче, което може да бъде!

Екипът на Dakelat – 💚 последна редакция на 05/03/26